- Краси, семейството ти е голямо и те подкрепя на всички важни състезания. В Банско са двамата ти братя, майка ти и баща ти. Важна ли е помощта им за теб?
- Семейството е най-важното нещо в живота ми. Баща ми е бивш военен, а майка ми – начална учителка. Професиите им са благородни, а подкрепата им е неоценима. Майка ми ме научи да вярвам в себе си, за което съм й безкрайно благодарен. Баща ми ме научи да съм честен и да харча само пари, които съм спечелил с честен труд. Той е патриот, обича всичко да става по правилата. Държи на мъжката дума и това е най-важното, което съм научил от него.
- Какви инструкции ти дават преди стартове?
- Винаги ми казват едно и също: „Ти си знаеш.” Като бях малък, се притеснявах, когато бяха в публиката. Но сега се радвам, когато идват на състезанията, защото и без това прекарвам малко време с тях.
- Колко време си по лагери и състезания и колко вкъщи?
- На леглото в стаята ми в Самоков преспивам не повече от 65 нощи в годината.
- Известен си със слабостта си да анализираш и с това, че си много подреден. Важи ли това и за стаята ти?
- Когато съм на хотел, има ред. На лагера е важно да знаеш къде се намира всяко нещо. Но когато съм вкъщи, се отпускам и става хаос. Но и това е, защото прекарвам малко време със семейството си. Не върви да губя време да си подреждам стаята за пет дни между лагерите, вместо да говоря с близките си, да обсъждаме различни неща. Обичам да помагам вкъщи.
- Готвиш ли?
- За готвене нямам време, случва ми се само на лагери. Със сигурност ще го правя някой ден, когато се отделим да живеем с приятелката ми Гергана. Засега мога да правя елементарни неща – спагети, пържени яйца, палачинки.
Помагам на помощник-треньорите, когато готвят мусака и се получава много добре
- Приятелката ти е бивша националка по спортна гимнастика. Помага ли ти това?
- Да, най-важното е това, че ме разбира. Знае защо прекарваме малко време заедно и защо отсъствам дълго за лагери. Тя учи магистратура в НСА, а след тежки тренировки ме разпуска, защото е специалистка по стречинг. Старая се да прекарвам и с нея онези 65 свободни дни. Но и тя пътува много и не е лесно. Но някой ден ще се отделим да живеем заедно, ще има сватба и поне 2-3 деца.
- Двамата ти братя са били запалени по футбола и ти си тренирал в Рилски спортист. Защо се отказа?
- Запалиха ме по футбола в трети клас и дори няколко пъти се изявих като вратар. Само че и тогава не обичах да губя, а и стрелбата ми харесваше много. И когато година по-късно в училище се появи първата ми треньорка Диана Галева, минах в биатлона. Тя ме запали по този спорт и на нея дължа всичко, което съм постигнал. Първия си медал спечелих в пети клас и изненадах цялото семейство. Една сутрин майка ми направи сандвичи и ме изпрати на републиканско, а аз се върнах с бронзов медал.
- Как стигна от училище до националния отбор?
- В шести клас тренировките бяха все още като игра. Но след една година разбрах, че това е нещото, което искам да правя и започнах да тренирам професионално. С един съученик започнахме двуразови тренировки. Никой не ни караше, дори треньорката ни се караше, че се претоварваме. Повтаряше ни, че не е важно да станеш шампион на 13 или 14 години а на 25 и на 30 години. Сега целият ми ден преминава в тренировки. Сутрин ставам в 6.30, в 7 съм на стрелбището, след това имам крос и т.н.
- Каква е цената на тежкия труд?
- Често боледувам от настинки. Треньорите ме обвиняват, че това е защото прекалявам с натоварванията. През лятото стигах до седем часа на ден функционални тренировки – бягане, колоездене, крос походи, ролери, крос имитация. Но в биатлона техническата част оказва голямо влияние върху крайния резултат. Затова богатите държави и тези, които инвестират най-много в спорта, печелят най-много медали.
- Славиш се като запален фен на ЦСКА. Защо точно червените?
- Не знам, откакто се помня, обичам ЦСКА. Може би заради баща ми. Нямам любим футболист - преди време са имали силни мачове в евротурнирите, а сега не дават всичко от себе си. Може би ниските заплати ги карат да залитат по други неща. В биатлона с подобно отношение нямаш шанс. Полагаме огромен труд, а и той не е достатъчен да сме твърдо в световния елит.
- Имаш слабост и към преходи в планината. Те за тренировка ли са или за удоволствие?
- Това е най-любимото ми нещо. Засега обикалям само Рила - обичам да ходя на Седемте рилски езера, на Мусала, из Мальовишкия дял, правим чудесни крос походи край Белмекен. Те са отличен начин за отпускане и на психиката, и на физиката.
Смятам да опозная и Пирин, но това ще стане като приключа със спорта
В чужбина съм ходил на глетчера Дахщайн, но се чувствам по-добре в Рила.
- Близките ти твърдят, че при теб всичко е планирано и няма случайни неща. Какво предстои в близко бъдеще?
- Вече ме е страх да правя планове. Не съм песимист, но съм прекалено взискателен към хората около мен, което може би ми пречи. Просто искам както аз давам 110 процента от себе си на всяка тренировка, така и останалите да дават същото. Понякога се карам с треньора, с помощник-треньорите и им се извинявам за това. Но искам нещата да са перфектни, за да се развиваме и да сме конкурентни на най-големите държави.
- Кой ти се обади да ти честити медала?
- Приятели от Самоков, семейни приятели. Много хора пишат във Фейсбук, но преди две седмици си изтрих профила, за да не ме разсейва по време на сезона и да не си губя времето. Искам да съм концентриран в работата си, защото в момента за нас е жътва. Има време за всичко.
Росица Стойкова, 7 дни спорт
Няма коментари:
Публикуване на коментар