неделя, 10 ноември 2013 г.

Интервю с Краси Анев преди началото на сезона

- Какви са очакванията ти за настоящия сезон - предполагам, най-важният за теб досега...

- Всеки сезон е важен, но да, завършваме олимпийски цикъл. За най-значим - не зная, надявам се да имам и други важни занапред (усмихва се). Обичам си работата и смятам да се състезавам още дълги години, така че ако отсега мислим колко е важно, би внасяло само допълнително напрежение.

- Завърши 37-и, а Владимир Илиев - 43-ти, в генералното класиране за Световната купа миналия сезон. Можете ли да се преборите за по-предни позиции през този?

- Надяваме се да направим точно това - по-голяма серия от добри стартове за Световната купа и да подобрим това класиране - както аз, така и той. При нас стартовете са доста, много е относително, много фактори оказват влияние върху крайния добър резултат. С оглед на това, което сме свършили, имаме предпоставки да вдигнем нивото с още малко през идващите месеци.


- Националният треньор Георги Фъртунов иска класирания в топ 8 в мъжката щафета, включително в Сочи. Напоследък бягаш на четвърти пост, най-труден ли е?

- Щом са ме поставили там, треньорите са преценили, че ще се справя. Излизам на пистата, давам всичко от себе си, по принцип до Олимпиадата има време - няколко щафети са дотогава, не зная дали в Сочи ще бъда на четвърти пост. Ще изберем най-оптималния вариант, но не се чувствам напрегнат. Бягал съм много пъти на този пост, имал съм редица директни битки с добри състезатели от водещите отбори. Това е едно предизвикателство, ако не смяташ, че ще се справиш - по-добре не се захващай с него. Относно целите - били сме 9-и на световно първенство, което значи, че 8-о място на Олимпиадата не е непостижима цел. Много са факторите на Игрите, които могат да се обърнат срещу големите отбори, всичко може да стане. Както казва треньорът ни - Олимпиадата е едно голямо състезание, там фаворити прегарят, изгряват нови имена, които не са влизали преди дори в тройката. Така че защо не? Щафетата е отборно състезание, носещо много голямо удовлетворение, когато се постигне успех. Представяш не само себе си, а главно България.


- А какви са индивидуалните ти цели на Олимпиадата?

- Не искам да се ангажирам с конкретни резултати. Просто се надявам да вървя нагоре. Винаги го казвам - да се класирам по-напред - важи и за Световната купа, и за Сочи. По принцип съм човек, който не обича да говори, докато не си е свършил работата.


- По-спокоен ли си преди Игрите в Сочи, отколкото преди тези във Ванкувър 2010?

- Да, натрупах достатъчно опит в последните 4 години, направих малко по-предни класирания за Световната купа и се чувствам доста по-уверен отпреди. Вече съм бил на Олимпиада, знам какво е. Това, че не сме сред най-големите фаворити, а само участници, ще ни е от полза. В Сочи няма какво да загубим де факто.


- Ния Димитрова пожела да се състезава под флага на Словения. Ти самият обмислял ли си да се състезаваш за друга страна?


- Не, никога не съм мислил подобно нещо.


- Преди началото на сезона Георги Фъртунов, който бе наставник и за Игрите във Ванкувър, замени беларусина Николай Захаров, под чието ръководство ти не желаеше да тренираш. Другите момчета също ли не го искаха?


- Да, по принцип почти всички момчета от националния отбор не харесваха начина на работа на стария треньор и нямаха желание да работят с него. Това е чистата истина. По-голямата част от тима, много голяма част, 80% да кажем, искаше промяна на наставника. Друг специалист в България освен Фъртунов просто няма. Което не означава, че той е избран от немай-къде.


- Написа във фейсбук, докато бе афектиран, че желаеш да прекратиш кариерата си. Да разбираме ли, че си емоционална личност?


- Да, емоционален съм. Но на състезанията съм открил своя начин как да регулирам емоциите си, поне така мисля. Психическата подготовка е част от цялостната. Психолози нямаме, но всеки търси свои варианти.


- Ако трябва да се опишеш с три думи, едната "емоционален" ли ще е?

- Емоционален, патриот и много твърдоглав.

 
- Кой е бил най-емоционалният старт в кариерата ти?


- Едно преследване на европейско първенство, на което успях да се изкача от 14-а до 2-ра позиция, беше през сезон 2010-2011 г. Тогава се почувствах по начин, който не мога да опиша до края на живота си. Остана в съзнанието ми като доста голям напредък.


- Как прекарваш свободното време по лагери?

- Когато сме на лагер, свободното време е само почивният ден. Тренираме всеки ден по 2-3 пъти, правим физзарядка - една мини-тренировка, около час. След нея имаме още 2 занимания. Това между тренировките не мога да го определя като свободно време, защото се отмаря, в легнало положение си. В почивните дни обичам да шофирам, да пътувам, когато не съм на лагер, правя екскурзии до близки обекти. Харесвам колите. Надявам се някой ден да имам финансова възможност да осъществя една от моите мечти, свързани с автомобили.


- И тя е...

- Да имам лична дрифт кола, с която да мога да се пързалям, да правя дрифтове...


- Други любими занимания?

- Обичам да карам алпийски ски след края на нашия сезон. Жалкото е, че тогава у нас не винаги има сняг, но в последните 2 години ми се удаде възможност да покарам на Боровец, Пампорово, Банско.


- Пътуваш много заради професията - кое е най-красивото място, на което си бил?

- Доста съм пътувал, но най-красивите места за мен са в България. Много обичам планините, правя дълги походи. Обичам да обикалям Рила и едно от най-красивите места за мен са Седемте рилски езера. Лошото е, че в последно време там много се комерсиализира. Хората се качват горе с лифта... Не е същото като да си ентусиаст, да се изкачиш отдолу, да си истински турист.


- А мястото, което искаш да посетиш?

- Има хиляди забележителности, които искам да обиколя. Едно от тях е катедралата "Ла Саграда фамилия" в Барселона. Самият град, клубът "Барселона"... Искам някой ден да имам възможност да стигна дотам.

 
- Да разбирам, че друго от хобитата ти е футболът...


- Не точно, не обичам да гледам особено български футбол, по-скоро Шампионска лига, Лига Европа.


- Фен си на "Барса" или?

- Фен - не, но харесвам начина им на игра, който в последно време обаче стана много еднообразен. Все пак преди 2-3 години бяха страхотни.


- Каква музика слушаш?
- Всякаква, без хард рок и метъл.


- Имаш ли идол в спорта?

- Конкретно в моя спорт - Оле Ейнар Бьорндален. Норвежецът е най-големият иноватор в биатлона. Винаги е вкарвал новости, всеки се съобразява с него, винаги е една крачка пред останалите. Но в последно време, както с всички се случва... възрастта не прощава никому. Не зная дали това е причината, дали младите са толкова силни, но в крайна сметка дори да се откаже, ще остане най-великият биатлонист за мен. Не само заради отличията, преди всичко заради иноватиката му, перфектната техника и пример за подражание като човек.


- Как виждаш Красимир Анев след 5 години?

- Още състезател. Надявам се да е наред всичко с постиженията, с федерацията - да се разбираме, да се развивам, да си изпълнявам задълженията. Биатлонът ми помага да се развивам и като личност.


- Би ли се захванал с треньорска дейност след края на кариерата?

- Биатлонът е моят живот. Зависи и с каква точно. Треньор на национален отбор не е за мен. Цял живот пътуваш по лагери и накрая, треньор на национален отбор - пак да правиш същото. Много е еднообразно. Все пак и ние сме хора, трябва да имаш време за семейство и т.н. Е, може би клубен треньор, но нещата са много сложни.


- Какъв въпрос би си задал, ако сам се интервюираше?

- Не зная... (усмихва се). Може би "Накъде отива България?"


- И отговорът?

- Не е много позитивен. Не мисля, че като държава вървим в добра посока, с оглед на събитията, случващи се в последните месеци. Виждате, и нашият президент г-жа Дафовска все говори за финансови проблеми. Биатлонистите сме единственият отбор, който ще представлява България на Олимпиадата, другите са от по един-двама състезатели - в ски скока, шорттрека и т.н. В крайна сметка държавата да не ни отпусне финансиране, дори равно на това от предната година, е несериозно. Четири години се бъхтаме - труд, труд, труд и накрая в министерството вземат такива решения с лека ръка. Наистина, ситуацията в държавата е сложна, но все пак веднъж на четири години е Олимпиада.

duma.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар