Двойната страна на медала при Ния Димитрова

Всеки един медал в спорта си има две страни. Едната е красивата и лъскава част, която кара и спортистите и зрителите да се гордеят, но зад нея стои и грозната и отблъскваща страна. Именно затова не трябва да се учудваме много на факта, че европейската шампионка в биатлона Ния Димитрова иска да избяга от България и да се състезава за Словения.

При нас златната страна на медала не се помни дълго, защото днес във вестниците пише, че си новата Екатерина Дафовска, а след два дена можем да прочетем, че за нищо не ставаш. В същото време грозната и нелицеприятна страна на медала е винаги до теб. Трагична материална база е факт като жените ни в биатлона често ползват ските на Красимир Анев поради простата причина, че за тях няма достатъчно добри модели. Недостигът с парите е банална тема, но в родната федерация по биатлон дори се правят сметки дали да пращат за състезанията в Норвегия за Световната купа по биатлон всички наши момичета или да ги редуцират, защото цените на хотелите и храната там са високи. Затова е разбираемо, че дадена състезателка иска да напусне България и да се състезава под знамето на друга страна.

Има обаче и един друг твърде важен момент! Страната ни ще бъде представлявана на олимпиадата в Сочи само от една биатлонистка, защото България остана извън първите 20 страни при класирането по нации при жените в последните две световни първенства. В същото време Словения ще има четири биатлонистки и това дава доста по-големи шансове на Ния Димитрова да бъде на олимпийските игри на руска земя. Просто такъв е регламента! През 2008 г. Международния съюз по биатлон реши, че националните квоти ще се разпределят не на базата на класирането за Световната купа, а на базата на последните две световни първенства. Първите 20 държави взимат четири квоти, а останалите само една.

Все пак обаче при желание да се напуска България трябва да се отчита и факта, че федерацията ни е инвестирала време и пари в подготовката на Димитрова и не можем просто така да харижем състезателка на друга страна.
Сега вариантите са два или от Словения да си платят за Ния или тя да прекрати официалните си състезания за период от две години и да отиде свободно да се състезава за Словения.

Ние пък ще трябва да съсредоточим усилията си не толкова на олимпиадата в Сочи 2014, а в това да не изгубим още една квота при жените за Световната купа. В противен случай парите от федерацията ни ще секнат с нова сила, а това нищо чудно да накара и още наши състезателки да си стегнат багажа за Терминал 2 на столичното летище и да потърсят своето спортно щастие зад граница.

Николай Георгиев